На почивка във Варна
От малка са ме водили повече на почивка на море на юг. Стигаме до Бургас и се насочваме най-често към Несебър, Равда или Черноморец, Созопол, Приморско, Китен. Във Варна не бях стъпвала преди да отида на почивка с приятелки,това беше когато станах на 18. Беше ми интересно, но някак се получи сравнение с Бургас и реших, че той ми е повече на сърце.
Сега след доста години, вече със семейство и дете получих предложение от приятели за Албена. Беше ми интересно да отида и да видя, само бях чувала как това е един от малкото добре запазени и спокойни, истински курорти в България. Платихме си почивката още през пролетта на по-добри цени и зачаках да видя това чудо – спокоен курорт. Дойде средата на юли и две коли натоварени повече с играчки, отколкото с хора отпътувахме към Албена.
Разликата я усетих със самото пристигане, първи впечатления – много зеленина и добра организация. Колите останаха паркирани до хотела и като цяло в курорта не се разрешаваше свободно размотаване с автомобил където ти хрумне. Беше много подходящо за разходка с децата, а и буквално на всяка крачка имаше нещо подходящо с което дребосъците да се занимават. Хотелът се оказа повече от приличен за своите 3 звезди, храненето на база ол инклузив все пак успя да ни изненада с по-добро от очакваното качество.
Анимацията за децата и двете площадки бяха добре дошли за да разберем и ние, че сме на почивка, пък било то и с деца на море. Плажът не беше далеч и освен обособеното място на което към всяка стая имаше чадър и шезлонги оставаше и прилична по размери свободна зона в която можеш да се разположиш с твое чадърче и хавлийка. Не ми направи впечатление да има много хора без ол инклузив, но за радост на мъжете така в свободните зони се играеше волейбол още по-спокойно. Няма как да пропусна да кажа една добра дума и за спасителите, те имаха вид на много опитни и определено си вършеха работата съвестно.
Така спокойно, приятно и на по-бавни обороти измина една седмица и дойде време почивката в Албена да приключи. Не ни се тръгваше, но нашият хотел беше зает и нямаше как да останем още няколко дни в него. Все пак бяхме решени на продължение и аз се зарових в офертите да намеря нещо подходящо и близо. Не успях да резервирам нищо в Албена и затова решихме да се преместим във виличка в „Св.св. Константин и Елена“. Тогава несъзнателно започнах да откривам и броя разлики, там също не бях ходила до сега. В магазините на Албена беше по-скъпо, но все пак го бях очаквала, защото ме предупредиха, че поне до скоро чужденци са били около 90% от почиващите.
Ами май до там се изчерпвах с негативите за Албена. В „Св.св. Константин и Елена“ ми направи силно впечатление колко голяма площ от плажа беше платена, а това ограничаваше много силно хората отседнали извън хотелите като нас. Плажната ивица не беше много обширна и човек определено се чувстваше доста свит. Предполагам, ако бяхме се настанили в най-големият хотел в курорта, щяхме да се радваме на всички екстри като бетонната площадка с басейна от която скачаш директно в морето, но все пак хората са различни и за моят вкус нещата не бяха както трябва.
