Съвременните ценности и туризмът в дигиталния свят в контекста на Бранд България се обсъдиха на събитие
УНСС беше домакин на кръгла маса на тема „Ценностите в обществото в дигиталния свят. Бранд България – гостоприемство в четири сезона“, посветена на доайена на катедра „Икономика на туризма“ при УНСС проф. д-р Манол Рибов.
„Посветили сме този форум на една личност, която за повечето от нас е символ, лидер и доайен – проф. д-р Манол Рибов. Tой все още продължава да работи, да твори и да ни провокира с основополагаща проблематика“, заяви при откриването на кръглата маса проф. д-р Мариана Янева, ръководител на катедра „Икономика на туризма“. Тя посочи, че научните трудове, представени по време на дискусията, ще бъдат публикувани в Брой 3 на списанието на катедрата Journal of Tourism, Policy and Business.
Форумът събра преподаватели, изследователи, докторанти и представители на туристическия бизнес, които обсъдиха ролята на ценностите, устойчивото развитие и дигиталната трансформация за изграждането на разпознаваем Бранд България. Събитието започна с дискусия, посветена на връзката между ценностната система на обществото, продуктивността и отговорното поведение – теми, поставени във фокуса на публикациите на проф. Рибов. „Ценностите са здравите основи, върху които стъпваме. Ако няма ценности, няма обща визия за икономиката, няма обща визия за развитието на Бранд България и за университета на бъдещето“, заяви проф. Янева.
В рамките на дискусиите представители на туристическия бизнес споделиха практически гледни точки за развитието на българския туризъм и значението на ценностите в отношенията с клиентите. Румен Диканчев, член на УС на АБТТА, открои времето и търпението като ценности. Той сподели, че е много важно каква ще бъде ролята на младите хора в туризма, които са повлияни от технологиите и новите разбирания. „Предстои сблъсък на поколенията, които имат различни виждания и очаквания. Ние сме живели в един свят, в който всичко се случваше бавно, но новите поколения очакват всичко да се случва по-бързо. Това поставя голямо предизвикателство как нашата устойчивост и търпимост към бавните процеси могат да се използват като мост към ентусиазма на младите, за да се получи продуктивна симбиоза“, коментира г-н Диканчев. Според него ценностите в обществото не са се променили, но е от значение как се прилагат в новите реалности. В дискусията се включиха и студентите на катедра „Икономика на туризма“, които потвърдиха, че предпочитат да се развиват в динамична среда с бърз напредък, но търпението все пак се разпознава като ценност и като умение от тяхна страна.
„Ние сме живели във времена, в които имаше ясна идеология, каквато в момента липсва. Имаме разнопосочни мнения кое е добро и кое е лошо“, коментира Владимир Ников – представител на СХР „Велинград и Западни Родопи“. По думите му когато искаме да развиваме една дестинация, местното население трябва да поеме своите тежести и да определи, че това е част от неговата идеология, ценностна система и визия за развитие. В много дестинации у нас това все още не се случва. Необходимо е обществото да намери съгласие кое е правилното, а държавата да е наясно накъде иска да се развива в икономически план, подчерта г-н Ников.
Проф. д-р Еленита Великова, преподавател в катедра „Икономика на туризма“ при УНСС, постави акцент върху благополучието като ценностен избор и нова бизнес философия на туризма. „Човекът трябва да бъде в центъра на вниманието. Новата ценност като бизнес философия в туризма е да управляваме преживяванията на гостите в нашите обекти – средата, която създаваме, начина, по който ги караме да се чувстват, хармонията, емпатията, възможността на персонала да ги обслужва по начин, по който иска да се отнасят към него“, подчерта проф. Великова. По думите ѝ тази нова среда ще създава благополучие, което все още е трудно измерима категория, но екипът на катедра „Икономика на туризма“ разработва различни инструментариуми, които могат да се приложат за неговото измерване.
Доц. д-р Ася Панджерова също коментира темата за ценностите и преживяванията в туризма от гледната точка на бизнеса. Като мениджър на успешни хотелски обекти тя посочи, че е избрала да живее в един от хотелите си, за да може да се почувства на мястото на клиента и да разбере какви са неговите нужди. Това помага да се създават преживявания на гостите и да се отстраняват бързо възникнали проблеми. „Бизнесът вече не е просто нощувка, а създаване на преживявания“, подчерта доц. Панджерова.
Това потвърди и Валерия Цимбал, основател на Физиогномика България, според която в сферата на хотелиерството и ресторантьорството вече има разбиране и мотивация да се предложи не само материална услуга, а цялостно преживяване. Затова с представители на бизнеса са започнали дискусии за невербалната комуникация, физиогномика и теория на поколенията, които имат голямо отношение към създаването на преживявания. „Младото поколение вече е по-добра версия на нас, макар че ние все още не ги разбираме напълно. За нас трябва да бъде чест да дадем техния старт, да създадем среда и да дадем възможности да използват своя потенциал“, смята г-жа Цимбал.
С тази теза се съгласи и докторант Анна Поцкова-Кинай, хотелски управител на Гранд хотел „Милениум“ София, която посочи, че общува с много млади хора и се опитва в работата си с тях да покаже удоволствието от професията, колко ценно и обогатяващо е общуването с хора с различни култури и ценностни системи. „Не всичко е съсредоточено в механичното присъствие на работното място, важно е човек да намери начин да извлича не само материалната част от това да е служител, а да намира удовлетворение и удоволствие от това, което прави, и от общуването с гостите“, коментира докторант Поцкова-Кинай.
Виолета Милушева, директор Маркетинг и продажби в InterContinental Sofia, продължи темата, като посочи, че в бизнеса е много важно да намерим баланс, за да бъдем ефективни и да задаваме темпото на нашите екипи. „В динамичната среда, в която всичко се случва на момента, ние трябва да намираме подхода и грижата към всеки служител, за да бъде той щастлив, да обича работата си и да бъде отдаден на нея. Затова в корпоративната ни етика чрез анкети и разговори залагаме на оценката на баланса, щастието и удовлетвореността на нашите служители, което има отношение и към тяхната ангажираност към бранда и неговото развитие“, даде пример г-жа Милушева.
Проф. Мариана Янева също акцентира върху щастието през призмата на ценностите в обществото и университета на бъдещето. Тя посочи, че нито един български автор досега не е писал академични публикации за икономиката на щастието, но много чуждестранни автори работят по тази проблематика и тя става все по-важна в бизнеса и в обществото. Затова проф. Янева изследва икономиката на щастието и възможностите за измерването на щастието по примера на държави като Швеция, Финландия, Нова Зеландия, Бутан, ОАЕ. Темата провокира и активна дискусия в залата, като повечето от студентите посочиха, че нивото им на щастие е високо. Това съвпада с глобалните проучвания за поколението Z, което определя щастието си по три основни показателя – социалните връзки, сигурността и принадлежността, посочи проф. Янева.
Доц. д-р Ирена Емилова, ръководител на Секция „Туризъм“ в НБУ, обвърза темата за ценностите с темата за стойността и младите таланти. „Ние възпитаваме младите хора в нашите аудитории за професии, които може да не съществуват в бъдеще, затова моят акцент в срещата ми с тях са ценностите, които са непреходни и устойчиви във времето. Нашето общество е силно индивидуалистично, но ако всеки прави онова, в което е най-добър и дава най-доброто от себе си, ние ще можем да поемем в друга посока“, коментира доц. Емилова. Гл. ас. д-р Маргарита Мишева от НБУ постави акцент върху ценностите на трудолюбието, споделянето на доброто и даването. Тя припомни един от съветите на проф. Рибов, че много често, когато сме психически изморени или не вярваме в себе си, трябва да сме готови да направим компромис с по-малкото в името на по-голямото.
„В нашата работа освен професионалните ни качества, научните ни изяви и задълбоченото познаване на материята, изключително важни са личностните качества и ценностната система“, посочи и доц. д-р Петя Иванова от катедра „Икономика и управление на туризма“ при СА „Д. А. Ценов“ – Свищов. Доц. Иванова припомни, че проф. Манол Рибов е съпровождал професионалното развитие на много от присъстващите на събитието и е изградил една активна общност от хора, които са я превърнали в работещи партньорства. В основата на тези партньорства стои ценността на доверието, което е изградено в годините на съвместната работа между учените. „Създаването на съмишленици, отговорността към нашите студенти, доверието и държането на думата като ценности се отплащат в бъдещия професионален живот“, подчерта доц. Иванова.
С призив за търпение, споделяне и екипен дух към студентите се обърна и Румяна Любенова, управител на Welcome Travel. „Правете нещата така, че когато един ден се обърнете назад, да си кажете „Направих най-доброто от себе си“, посъветва тя. И добави, че туроператорите са работилница за щастие, защото хората, които работят там, изграждат и комбинират всяко едно нещо, което достига до крайния клиент – туриста. Около 70% от работата на туроператорите е творчество и когато има изграден силен екипен дух, се постигат високи резултати, подчерта г-жа Любенова. От гледната точка на създател на туристически продукти д-р Светла Тагарева, управител на Confito Events and Travel, посочи, че понякога психическата умора и натоварване съпътстват работата в туризма. Комуникацията с клиентите вече е много по-отворена, по-динамична, те искат да бъдат част от създаването на туристическия продукт, което ни превръща в консултанти, психолози, приятели, асистенти и изисква търпение от наша страна, каза д-р Тагарева.
Биоенерготерапевтът Славко Матанович също насочи фокуса към човешкия фактор при изграждането на ценностите и формирането на щастие. „За да е щастлив един човек, трябва преди всичко да е здрав (физически, енергийно, душевно), но и неговите близки да са щастливи“, посочи той. По думите му хората с отворено сърце могат да се учат и да се приобщят към новото време, но хората, които останат в материалния свят, ще изпитват трудности.
Сред акцентите в дискусията бяха още устойчивото развитие на туризма, управлението на културното наследство и бавният туризъм, представени от проф. д.н. Таня Парушева, д-р Ралица Георгиева и д-р Тихомир Драганов. В рамките на дискусиите участниците разгледаха още различни аспекти на националната идентичност, гостоприемството и мястото на университетите и местните общности в изграждането на съвременния туристически продукт, представени от доц. д-р Светослав Калейчев, д-р Вероника Денизова и докторант Станко Щерев.
